Постинг
18.07.2017 06:00 -
Съвременните еничари на българския език
Отново малко ще се отклоня от обичайната тематика на блога си и ще представя на читателите си нещо по-различно, но все пак свързано със словото, макар и не Божието.
Иде реч за бруталното навлизане в езика ни на чуждици, най-вече англицизми, през последните 15-20 години на прехода, което лично мен силно ме терзае и не ми дава покой. В някаква степен даже се чувствам безсилен, че не мога по никакъв начин да повлияя на този процес, но все пак си струва да опитам от трибуната на блогърското пространство чрез тази статия. Езикът ми този път ще е по-остър и рязък от обичайното. Обстоятелствата го налагат.
Проблемът с чуждиците всъщност не е толкова нов за нас българите. Още в периода на турското робство много думи навлизат в бита на българина – чешма, тенджера, чорап, диван, чеиз, сандък. А след Освобождението започва навлизането на францизми, продължило и след това, та до днес – бордюр, тротоар, гардероб, коридор, гараж, паваж, асансьор, фоайе, бюфет и т.н. През социализма имаше опит да се вкарат русизми в езика ни, но като цяло това се провали в голяма степен. В следвоенната техническа и инженерна литература пък има доста германизми. Обаче период като сегашния струва ми се не е имало, когато действащи и съществуващи български думи се заменят с чуждици, от които на практика няма нужда, а е по-скоро израз на позьорство и келешлък. Или на обикновена тъпота и стремглаво опростачване на населението.
Хората, използващи съвсем целенасочено чуждици без грам уважение към българския език, наричам “еничари”. Защо? Защото еничарът е човек, който е обучен и накаран да тръгне срещу собствените си корени и близки. Знаете как е било по турско, когато еничарите са клали собствените си родители при отказ да приемат "турската вяра" (разбирай ислям) и така да си сменят не само вярата, но и народността. Днешните еничари на езика ни, (които също като предците си произхождат от този народ, но доброволно са избрали да служат на чуждоземни господари,) пък “колят” родния си, майчин език, заменяйки го с друг.
Цялата тема прочетете тук:
http://pentecost.blog.bg/lichni-dnevnic ... ik.1552375
Ако е утеха, и в Русия е така, поне между журналистите. Вече съм споменавал в блога, че думите "наблюдавам" и "гледам" са извън употреба. "Мониторят" руснаците. Няма я и думата "самоубийство". "Суицидват" се братушките. Славянският е в ОТСТЪРЛЕНИЕ и във въоръжена до зъби Русия. Или ще си върнат езика, или ще загубят и тая война. Студената я загубиха без да пукне един пищов. Пак ще напомня библейския Исус Сирах: "Удар от бич резки прави, а удар от език КОСТИ ТРОШИ. Мнозина са паднали от остър меч, но не толкова, колкото са паднали от език... Люта смърт е неговата смърт и самият ад е по-добър от нея". Така е. Животът ни все повече заприличва на ад.
А думата ЕНИЧАРИ е на място - чеда на България, НАСИЛСТВЕНО (а не доброволно, както пише в поста) отнети от майка и баща. Насилието над езика и КИРИЛИЦАТА е страшно. Без английски вече си никой, особено в интернет. Най-луксозната улица в страната - Витошка в София, няма НИТО ЕДНА фирма изписана с кирилица. И на лаптопа ми, кирилицата се е изтрила, а латиницата си стои непокътната, макар че е по-употребявана от младите. И производетлят на клавиатурата се е вслючил във войната с език.
цитирайА думата ЕНИЧАРИ е на място - чеда на България, НАСИЛСТВЕНО (а не доброволно, както пише в поста) отнети от майка и баща. Насилието над езика и КИРИЛИЦАТА е страшно. Без английски вече си никой, особено в интернет. Най-луксозната улица в страната - Витошка в София, няма НИТО ЕДНА фирма изписана с кирилица. И на лаптопа ми, кирилицата се е изтрила, а латиницата си стои непокътната, макар че е по-употребявана от младите. И производетлят на клавиатурата се е вслючил във войната с език.