Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2016 19:19 - 18те "опорни точки" на българския песимист (08.10.2014)
Автор: baidobri Категория: Политика   
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Няколко “опорни точки” за всички бъдещи “месии” и “спасители на нацията”, появяващи се по избори отвреме-навреме; тук накратко представям едно реалистично обобщение на историята и на настоящето на нацията, което показва в колко сложна и комплексна обстановка се намираме и какво - често, но не винаги обременено-  наследство имаме :

 

 

  1. България е най- бедната страна- членка в ЕС, със спадащо и застаряващо население; Източна Европа е в уникалното състояние да не може да “настигне” икономически развитите страни (ако ги приемем за пример за подражание) заради демографски проблеми; Югоизточна Европа е най- неразвития регион на Стария контитент, още от Колумбово време.

  2. Българската модерна история е най- прекия определящ фактор за днешната българска реалност; българската история пряко влияе на културата, политиката, социологическите и психологически качества на нацията; нацията като цяло, а не отделни класи, политици или финансиста Сорос, е отговорна за състоянието на “държавата” (институциите). Всичко, случващо се на територията на България, е функция на действието/бездействието на цялата нация (виж по-надолу за външни влияния).

  3. Българската история от 1912 година насам може да се характеризира накратко като : време на социално противопоставяне- от партизанщина (881"-923") до гражданска война (23"-25"); жестоки стратегически, геополитически, политически, икономически грешки на елита (13"-44"); авторитарно управление- дали елитарно или еднопартийно, икономическа олигархия (887"- 44"-89"?). Влиянието на тези 100 години, често приемано (неправилно) като изключително негативно, се усеща във всекидневието и народопсихологията на нацията.

  4. Българската територия винаги е била територия със смесен етнически състав, българската история и нация са, исторически, мултикултурни по дефиниция (за добро или лошо); българските земи са намират на геополитически кръстопът и именно геополитическите избори (често грешни) на елита в решителни моменти са определящ фактор за досегашното развитие на нацията; външните политически влияния са огромен фактор в миналото и настоящето, може би заради историческата икономическа и социална слабост на нацията. Елита на нацията обаче е проводник на тези грешни решения и чужди зависимости, точно заради тези исторически (и настоящи) слабости на нацията.

  5. Българският политически, икономически, интелектуален елит е само функция на обществото, неговите свойства и неговата култура; “политическата класа” не е някаква отделна, имагинерна група от хора, а производна на обществото;

  6. Българската нация има уклон към демократизъм, и естествено влечение към равенството – дори като върховна ценност; но парадоксално, българската нация и национална култура, по една или други причина, не толерира либералните ценности на личната свобода и плурализъм на мненията; забелязват се уклони към авторитарните идеи, раболепие и симпатия към силната и неограничена държавна власт, цинично отношение към обществените (извънсемейните) процеси и проблеми.

  7. Следва от това една вяра в чудодейните решения на месиански фигури, комбинирана с недоверие към “системата”, “законите”, “изборните правила” и обикновен нихилизъм към личните сили; едно малко обстоятелство се пропуска- че именно нацията (и нейните свойства) “изпълват” институциите със смисъл; че политиците и бизнесмените произлизат именно от тази нация, от тази култура; че не “морал в политиката” или “смяна на системата” е нужен, а коренна промяна на нацията, на националната култура като цяло.

  8. Българската “полиархия” – власт след “свободни” избори- е на само 24 години.

  9. Българската нация просто не съществува преди 150- 250 години, а допреди 135 години е част от феодална близкоизточна деспотия; “европейски”, “национален” елит не съществува допреди 200 години, и е продукт на едно, преди всичко, аграрно и доиндустриално общество в рамките на тази абсолютна монархия;

  10. Българската нация и съвременна държава (от възрожденския идеал насам) са моделирани по най- ефективния и силен образец на 18ти и 19ти век- европейските модерни държави (които и личности като Петър I, Мейджи, Ататюрк, Неру, че и Улянов следват като опит) от българските възрожденци (“...на него ще пише чиста и свята република”). Българската нация е направила своя “цивилизационен избор”. Дори и комунистическия идеал (да не се бърка с практиката) е дълбоко европейска идея, резултат на европейската (немска) философска традиция на същите тези векове. “Източни”/ “алтернативни” режими и опции нямат модерен исторически прецедент в България.

  11. Индустриалната революция почва във Великобритания около 1750 година и обхваща остатъка от света след 1850; целият свят, а и Югоизточна Европа и българските земи, са исторически догонващи общности; никакви “светли идеали” не могат да наваксат тази преднина на “другите” за 2-3 поколения- напротив, от почти еднакъв старт в 1947 година, гръцкия продукт на глава на населението е с 1/3 повече от българския в 1990 година; “нашият” отговор на външните социални влияния и нововъведения е олигархия и тоталитарно управление; вярата в месии, обаче, е константа- “чудодейни” мерки за развитие (“800 дни”) и външни влияния (ЕС) не могатда компенсират вековни исторически проблеми, колкото и да е свръхествествена вярата ни в чудеса.

  12. Исторически погледнато, българската модерна държава е управлявана почти изключително по олигархичен, диктаторски път- лични, военни, тоталитарни режими са, за съжаление, историческото правило, а не изключение... откъде ще дойде “морала в политиката” (sic!) тогава, както искат протестиращите? Какви демократични институции искаме да моделираме, когато не сме “възпитали” демократи, либерали, консерватори, социалдемократи и прочие? Защо, тогава, не приемем за приоритет националното образование на бъдещите поколения?

  13. Политическата олигархия съвсем рационално се трансормира в икономическа олигархия и монополи, които забавят развитието на страната (де факто пол. доминация → икономически институции за извличане на ресурси); в България саморасли икономически “силни” класа като “буржоазия” (или “пролетариат”, или “демократи”) исторически не съществуват поради уравняващите усилия на чуждите политически господари (феодалните османци, тоталитарните руснаци); тези класи се създават чрез превземане/обсебване на държавните институции от едно или друго добре организирано малцинство и чрез извличане на част от общия ресурс на мнозинството (по Хаджийски).

  14. Политическият живот на модерната българска държава, с малки изключения, се характеризира с всички от изброените: авторитарно управление; постоянна тенденция за съсредоточаване на властта и елиминиране на пол. Противници; крайно партизанско протипоставяне; стратегическо геополитическо късогледство; решения, информирани изключително от личен интерес; никакъв диалог, компромис, консенус относно бъдещи общи, национални, a не партийни цели.

  15. Може би поради тези причини Конституцията на РБ и изборните правила (пропорционална ИС) предполагат коалиционно, легитимно парламентарно управление, което да “пречи” на пагубното съсредоточаване на власт.

  16. Мажоритарните изборни системи водят до “засилване” на първите две партии (изборни деформации и загуба на легитимност) и се практикуват (впрочем като изключение от европейския опит) в държави с вековен опит в полиархията, хомогенно общество и/или в бивши европейски колонии- пр. 326 години непрекъснато парламентарно (но не изначално демократично) управление във Великобритания... намерете 302те разлики между Великобритания и Третата българска република (първите две – еднопартийни диктатури). Защо налагаме специфични чужди модели върху българската тежко-натоварена действителност?

  17. Българският елит, “интелигенция”, е загубил- може би заради грешките от миналото- влиянието си върху мнозинството (виж Тойнби); той се характеризира с зависимости и ограничени възможности;

  18. Усещането за криза, нихилизма спрямо възможностите и силите на нацията се дължи и на тоталитарния период от нашата история- пример за това как, наред с другото, разпада на патриархална България (морал, култура)- и демографското падение на нацията- се съчета с, от една страна, урбанизация и индивидуализъм и, от друга, с репресивна държавна олигархична (власт на организираното и могъщо малцинство) деспотия и икономическа стагнация.

 


 

Искате да знаете какво можем да направим, извън “чудодейните” решения на демагозите, за да се борим и да успеем въпреки това наследство? Историята на нацията не е съставена само от черни спомени, напротив, достатъчно има за запазване, както сте видяли от предишната статия.

 

Какви са позитивите и негативите на българската история според Вас? 

 

Добри




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: baidobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18360
Постинги: 34
Коментари: 26
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031