Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2016 16:24 - Неспоменаваните различия и зависимости на българския "елит" (7/2/2016)
Автор: baidobri Категория: Политика   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.05.2016 18:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
(Бел.: През февруари писах за различията в средите на "елита"; това е един от факторите зад постоянната политическа криза и коалиционен разпад последните 4 години). 
 Усещането за криза на национално ниво е почти постоянна поне от 2013 година насам. То не е ограничено до социологически групи или на географски принцип: за този проблем се говори от местното кафене до Народното Събрание. Политиките като решения на проблема, обаче, не може да се опишат по друг начин освен като “явно различаващи се”: дали ще е “съдебна реформа”, “изборни правила”, “стабилност и еврофондове” и прочие. Тази статия не пропандира разни ограничени политики, които се считат за панацея от техните обществени подръжници, а всъщност са тактически действия за придобиване или запазване на власт и влияние. Тук ще се спра на един от аспектите, който влияе на взимането на решения; тоест на самия механизъм на този политически процес.

 

Разноликата същност на българския обществен “елит” постоянно се неглижира. Под същност разбирам светоглед и идеология, а не тумора на слепите външнополитическите пристрастия. Образованите, влиятелни обществени фигури- не само политици, но и представители на бизнеса, медиите, преподаватели, та дори и творческата интелигенция- явно изповядват хетерогенни позиции на политически, социални и икономически теми. Освен това, разделителните линии са повече от две: тук не става въпрос за разлом “ляво- дясно” или пък “демократи”- “комунисти”, “млади” и “стари” поколения. Тези категории са измислени точно от групите на досега-считания-за-монолитен “елит” за да мобилизират единомишленици и да разделят и определят кои са “нашите” и “добрите” и кои- “другите” и “лошите”. Реалността е много по-комплексна от теоретичните, имагинерни категории.

 

Примерите за това са безкрай. Колко идеологически групи мнения може да забележите в публичното разискване и налагането на мнения по теми като: българската история (паметника на Самуил, османското робство/владичество/присъствие, 44'-89'), геополитическата ориентация на България, изселническия поток от Близкия изток, ролята на държавата в икономиката (фискална политика) и други? Краткия отговор, след недълго преброяване, е винаги повече от две! Забелязваме “елити”с разни веруюта и, уви, цели.

Защо това е важно? Първо, защото мнозинството българи- и младите най-вече- не вижда различията в идеологическите позиции на “елитите”, още ги счита за едно монолитно цяло. Липсата на критичски поглед върху основните тези, върху аксиоматичните различия между, например, теоретиците на “свободния пазар” и привържениците на прогресивното облагане/”реиндустриализацията” поставя в невъзможно положение повечето български граждани. Те болезнено преживяват липсата на обществено единство; чувството на безпомощност, на криза се засилва от тази обществена неопитност и липса на критичен поглед.

Такъв процес не е уникален за България, или за българските елити. Това явление е и напълно нормално; не са нормални индивидуалните ни и колективни отговори на този процес. Един от начините за промяна- и смяна на манталитета на безпомощност- е повечето критична мисъл за точно такива важни обществени фактори като съществуването и идеологическите позиции на влиятелните групи. Тук промяната почва на личностно ниво. Второ, това ниво на осведоменост трябва да се прехвърли към натиск за повече полезен интра-обществен диалог между елитите. Такава мобилизация може да е кумулативна, но и експлозивна (бърза) ако външните и вътрешни шокове са сериозни. Тук водеща роля могат да изиграят образованите и талантливи млади българи, които постепенно ще се влеят в тия идеологически кохорти.

 

Непродуктивните теоретични позиции забавят оформянето на консенсус по важните въпроси; липсата на информиран диалог за настоящите национални цели, във време на сериозна външна нестабилност, е вредна и опасна. Българските елити застрашават съществуването си със своята неактивност и/или крайност: примерно, къде е общия стратегически план на, да речем, парламентарните партии по въпросите на образованието, или на емиграцията от Близкия изток?

Как да се постигнат тези препоръки? Първата стъпка- както се вижда- е личната промяна, и оценката на поднасяните в общественото пространство мнения. Само така ще се подобри процеса на взимане на обществени решения и, може би, намали усещането за общонационална криза.

Добри на 7/2/16




Гласувай:
1
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: baidobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13408
Постинги: 31
Коментари: 24
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930