Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2016 19:33 - Въплъщението на "българското чудо": образования и патриотичен елит (27/3/16)
Автор: baidobri Категория: Политика   
Прочетен: 378 Коментари: 0 Гласове:
1



 Именно на просветителската/ образователна същност на Възраждането, на ясно дефинираната национална идея (национално обединение и държавен прогрес) и на други фактори (външнополитическа обстановка, народопсихология) се дължи “българското чудо”. “Агентите” на този колективен напредък обаче са забележителните личности на епохата, не някоя институция или чужда сила.

Накратко, ние защитихме твърдението, че периода на „българското чудо“ 1878-1912 година- една изпълнена с изключителна енергия ера- българската нация съумява чрез образованите си и мотивирани членове да отговори на предизвикателствата на 19ти век и да създаде национална държава и по този начин да оцелее, приемайки опита на най- ефективните общества на Земята в онзи момент. Точно от такава енергия и от такава творческа сила се нуждаем и днес. Решенията и политиките може да са други, компромиси за формата могат да бъдат допуснати; но с основните принципи, със запазване на нацията и националния идеал, предложен по-горе, компромиси не трябва да бъдат допускани. И тук не става въпрос за цинизъм- става въпрос за жизненоважно приспособяване към новия свят, в който живеем. Защото- въпреки нашият фокус в миналото- съвременните предизвикателства пред нацията са качествено различни и често са извън границите на националното.

 

Какви са изводите от досегашното изложение? Още една стъпка „назад“ в логическата причинно- следствена връзка е нужна. Както споменахме в последната част на това изследване, именно творческите индивиди от елита обикновено повеждат мнозинството към прогрес, растеж и творчество (Тойнби). Предишните части от изследването показа, че до голяма степен пример за тази теория е и случилото се с българската нация от 1762 до 1912 година. Безброй примери на влиянието на възрожденската интелигенция- добра или лоша- върху нацията бяха изброени по- горе; разгледахме повечето сфери на обществената дейност за тези примери- от политика, през икономиката, финансите, правото, образованието, та до науката.

Именно чрез цивилизационния избор на българските възрожденци към съвременна национална държава- с модерна икономика, адекватни финанси, съвременни политически и социални институции, дори с добре въоръжена национална армия- българската нация се съхранява в епохата на постепенното, но иначе решително разпадане на една отживяла времето си институция- Османската империя. Точно и на тези адекватни действия се дължи и последвалото “българското чудо”. Надяваме се че след 15 000 думи връзката “модерно образование” → “национален прогрес” е видна и е видно че инвестициите в образованието са били и още са определящи за успеха на дадено общество. Защо тогава не гледаме на обществените проблеми- “затворени” политически и икономически институции, “неработещи” представителни органи, нерформирани системи като здравеопазването липса на върховенството на закона, повсемества корупция, - не през друга призма, а през призмата на разпада на националния морал и колапса на образованието?

 

Защо се вглеждаме в частни случай като например изборната система, олигархичната и снесъзидателна икономическа върхушка, а не се вглеждаме в това какво до голяма степен е в основата на тези примери ? Че откъде ако не от средите на нацията и нейната неработеща образователна система са произлезли тези личности, инстутиции или правила, които разните представители на враждуващи политически фракции наричат “октопод”, “мафия”, “кой?”, “олигархия”, “задкулисие” и прочие? Кога личният интереси и простото оцеляване и икономически интерес станаха главните занимания на незаинтересования елит? Какво доведе до тази ситуация? Ето, от един такъв анализ имаме нужда. Доста историци и социолози могат да се поупражняват на тази тема.
 

Тази нужда от нови мотивирани личности- които разбират че личностния успех може да произтича и от успеха на нацията като цяло- трябва да бъде широкоосъзната и търсена от обществото. Просвещението за благото на нацията трябва да е ценност, така както „школото“, “учението“ и „читалището“ са били ценност през Възраждането и след това. Дали сме способни да видим колко е важно Просвещението за нацията в това “време разделно”? Точно отговора на този въпрос ще покаже дали нацията заслужава независимо съществуване и прогрес.

Как ще се появят тези нови личности, от които явно имаме нужда? Промяната може да дойде шоково- като реакция на външните политически и кономически събития. Мисля че такива има достатъчно за пример, и терзанията на сегашния елит да отговори на тях са показателни. Промяната е възможна и на национално ниво и постепенно, със смяната на поколенията1, но историческо време за такава голяма промяна от тип “и последния живял в Египет” нямаме- демографската криза от последните 25 година (всъщност почнала със забавянето на социалистическата икономика през 60те и свързана с конюктурата на тогавашния режим и ударната индустриализация и урбанизация, свързана с нея2) доказа това- времето за реформи се налага да е сега. Те могат да бъдат постигнати само и единствено чрез широк консенсус.

 

“Носителите” на тази промяна, на един възможен консенсус, могат да са граждански мотивираните личности- млади и стари. Въпреки това, ние вярваме че от младите и мотивирани българи могат- и трябва- трябва да зависи повече в обществения живот и че, ако образованието и възпитанието на младите е приоритет за българите отсега, младите ще са способни на конструктивна промяна и прогрес в бъдеще. Защо не? Детерминистките теории, че “чипа” (по г-н Сакскобурготски) ни не е добре ли предпочитаме? Простичко казано- предпочитаме да вярваме, че “чипа” ни е един; просто ни липсва “възрожденското” образование и морал.

 

Някой от вас може да каже- знаем за какво става въпрос, щом като досега няма промяна значи нещата просто са така... Достатъчно цинизъм и отричане на способностите на българските младежи сме видяли. А какво щеше да е положението ако повечето родители на “децата от крайните квартали” и от “махалите” имаха възможността и желанието да вложат повече усилие във възпитанието и образованието на децата си? Поредния риторичен въпрос, отговора на когото е още една кауза която има по-дългосрочни придобивки от всякакъв друг лобизъм.

 

Следва продължение!

 

27.3.2016 г. Добри




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: baidobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 24476
Постинги: 38
Коментари: 30
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031