Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2016 19:57 - Изборните правила, референдума и къде се коренят проблемите ни (2.9.2013)
Автор: baidobri Категория: Политика   
Прочетен: 402 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 10.05.2016 20:12


(Писах тези редове в края на август 2013. Факта че повечето тези още са актуални няма как да говори добре за нашата способност да намираме или отхвърляме възможни решения за проблемите ни. Добри 10/5/16)

          Повод за тази статия са последните (извънпарламентарни) предложения за реформа в изборната система. Идеите, които ще обсъдя в следващите параграфи, са широко пропагандирани в обществото от водещи политици, журналисти, интелектуалци и се обсъждат на места вариращи от Народното събрание на Републиката  до забавни програми и вечерни блокове. По време на сегашната политическа и социална криза се заговори за: (А) за въвеждане (или усилване, защото мажоритарни депутати и сега има в българския парламент) на мажоритарния елемент при гласуване; (Б) за въвеждане на задължително гласуване (по закон); (В) за въвеждане на електронно гласуване; (Г) за въвеждане на образователен ценз; (Д) за драстично намаляване на държавната субсидия за партиите.  

            А/ Няколко думи за мажоритарната система, нейните особености и предимства. Фактите са: най-старата и най-простата система- един избирателен район, един депутат.;висок праг за влизане в парламента; при най-разпространената-  first-past-the-post (FPTP) мажоритарна система най-голямата партия по гласове в района изпраща депутат, какъвто и процент да е събрал. Практикува се в „старите“ демокрации- САЩ и Великобритания, но и в най-голямата- Индия. Предимството е, че депутатите имат много по-голям контакт с избирателите си и по-добре защитават техните интереси. Дотук добре. Обаче повечето от българските защитници на тази реформа разбират мажоритарната избирателна система като средство да се даде шанс на нови лица да влязат в политиката. Къде е проблемът?

            В практикуваните класически мажоритарни системи съществува един съвсем ясен проблем- проблем с легитимността и представителството, които не съществуват в пропорционални системи като нашата. Често мажоритарната система означава, че единственото място се печели от водещата сила в избирателния район дори тази сила да е спечелила под 50%. Тази партии печели всичко (мястото в НС), другите остават с „празни ръце“. Например - в един избирателен район за депутатското място се борят 19 партии. Да речем, че водещата партия печели 10 % и взима мястото. Останалите 18 партии взимат по 5% всяка. Честна ли е система, в която 90% от гласувалите нямат представител на своите искания?

            Освен да  влияят положително на обществото- да уреждат отношенията между гражданите, между институциите и така нататък- законите (особено когато целта им и/или очакваните странични ефекти са грешно разбрани ) могат и да влияят негативно и да разделят нацията. 

            Често нашата система, пропорционалната, е обвинявана в загуба на отговорност и отдалечаване от избирателите. Но това се дължи на някой лесно изменящи се особености на пропорионалната система- премахване на партиините листи и възможност за пренареждане на партийния избор (Австралия), ограничаване на имунитета, възможност за отзоваване, мандатност на народните представители Няма нужда от премахване на цялата система, тя все още е полезна защото коректно отразява „пропорционално“ вота на всички нас, а не на най-голямата група.  Всички останали системи, дори тези които повечето българи мислят за мажоритарни, не са мажоритарни и FPTP. Те са или смесени, балотажниили вариации на пропорционалната.

            Знаем ли наистина какво искаме и какъв резултат целим? Да предположим, че „властта“, парламентарно представените партии в 42рото (sic!) НС, от които зависи една теоретична промяна на изборния кодекс, се съгласи на промяна. Дали това някога е възможно да стане е друг въпрос, но да приемем,че е възможно. Невероятно, но факт- изборната система се променя и заприличва на американската или на британската. Исканията на тези политици, журналисти, писатели, шоумени се изпълнявят. Дали с пожертването на легитимността е гарантиран „новият старт“ в политиката?

            За мен резултатът- за съжаление- няма да е промяна на политическата система и нови лица в политиката. Напротив, водещите партии ще станат още по-силни, малките ще изчезнат и загубата на плурализъм няма да доведе до по-добри политики. Народните представители няма да се сменят, защото избирателите ще са същите- ще имат същата ценностна система, същите идеали, същия светоглед. Няма да настъпи промяна, дори напротив.

            Мажоритарната система не означава магическо оправяне на проблемите, пред които сме изправени. Международният и исторически опит показва, че в мажоритарните системи най-често властват двупартийни модели- така наречения в политологията „закон на Дюверже“(http://en.wikipedia.org/wiki/Duverger"s_law ). Мажоритарното гласуване вв България ще намали броя на партиите, но няма да ги „смени“, а дори напротив- първите две партии, ако се въведе в момента (края на август 2013г) такова гласуване, най-вероятно ще се редуват да управляват. Едната от тези партии се определя като лявоцентристка и е с история в управлението през последния век, другата е лидерска и дясноцентристка- тези две формации с малко или много накърнен имидж, ще станат изключително силни и ще се редуват да управляват в коалиция с третата по сила партия, в момента обявяваща се за либерална, но разчитаща на вота на малцинствата.  По-малки партии трудно ще влизат в парламента и ако го направят няма да имат никакво влияние. Ако постоянно получават ниски резултати на изборите, ще им се наложи да се маргинализират и радикализират, за да привлекат избиратели- накратко, отново едва ли ще имат решаващо влияние. 

Разделенията в българското общество ще са явни и при мажоритарен парламент- разделения ляво-дясно и силна партия на малцинството. Тези разделения са реалността в България, дори лицата на партиите и самите партии да се променят. Системата (при едно измениние на изборния кодекс към напълно мажоритарно гласуване) ще бъде основно двупартийна, с трета, балансираща сила. Световните примери за мажоритарни системи- САЩ и Обединеното кралство- са доказателство за този модел; и двете страни са с двупартиен модел, във Великобритания променящ се към трипартиен- третата партия са либерални демократи или националисти. Ако такъв модел се установи и в България, това несъмнено ще е сериозен завой от сегашната  реалност. Но дали загубата на плурализъм (по-силни партии, по-силна бюрокрация, по- малко политически компромиси= по-голям авторитаризъм?) ще доведе до по-добри управници и по-добро управление?

             Какъв е резултатът?  Макар да нямат много общо, водещите партии от Великобритания и България ще бъдат еднакви на брой при мажоритарна система. Макар че в международен план мажоритарната система „работи“, в България това ще означава усилване на традиционните партии и най-вероятно - същите лица на партиите. А не това са очакванията на тези, които пропагандират за една промяна към мажоритарно гласуване.  И следва логичният въпрос- ще доведе ли мажоритарното гласуване до промяна в политическия живот на страната, до издигането на властови позиции на личности с експертиза, морал и енергия за промяна(каквато е и тезата й)? За мен отговорът е по-скоро НЕ, тъй като в политиката ще останат същите лица (компрометирани или не). Какво да очакваме от същите политици и общественици? За мен поне е видимо, че те няма да могат да се променят като личности, въпреки промяната на изборната система.

            И дори и извън партиините листи- как да очакваме, че можещи, мислещи и морални български граждани ще решат да влязат в политиката и ще влияят върху управлението на страната, когато явно в момента настроенията сред избирателите са или за подкрепа на статуквото- за избиране на демагози и недемократични фигури- или за негласуване? Каква опора сред избирателите имат сега компетентните личности- колко български професори по политология например имат влияние в обществото заради експертизата си? Ценят ли се техният труд, техните знания, техните качества ? Адмирираме ли тези, които заслужават адмирации? Конкуренцията на тези мажоритарни кандидати, които имат личен интерес от влизане в политиката и  голям ресурс за агитация, ще е непосилна за всеки, дръзнал да премери сили и да предложи реален диалог, „сблъсък“ на политики. В нашето общество, каквото е то в момента, преференция ще се даде на големите обещания, на популизма, на „силната ръка“, на лидера с обаяние-но без знания- на прикритите лъжи и измами, а не на трезвия поглед и диалога. 

За да се промени тази реалност, трябва самите ние да се променим.  Смяна на изборната система няма да промени настроенията сред нацията, нейния морал и светоглед, нейната ценностна система. Обществото, българската нация избира представителите си- как да очакваме, че то ще избере различни представители, без самото то да се е променило в дълбочина, чрез един морален прелом? Защо очакваме, че само с една промяна на системата, изведнъж ще се даде шанс на нови лица в политиката? Ние отново искаме да променяме формата,без да се замисляме за съдържанието.Споменах с каква цел се пропагандира за мажоритарна реформа в България- повечето защитници на тази реформа разбират мажоритарната избирателна система като средство да се даде шанс на нови лица да влязат в политиката. Но кой ще избере тези „нови лица“? 51.33% от българските избиратели избраха статуквото на 12 май 2013 година, а останалите 48.67% не намериха мотивация да отидат до урните- дори за да обезсмислят платения вот(http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(2013))... Кой ще избере независими общественици- предприемачи, журналисти, преподаватели, икономисти, финансисти или други- като на тяхната позиция не се обръща внимание, когато се тачи „силната ръка“ като качество на политик? В момента уважаваме ли, като общество, мнението на моралните, на интелигентните, на толерантните и на ерудираните граждани или се възхищаваме на хитреците, на тарикатите, на нечестно забогателите, на мързеливите и на неморалните?

            Въобще съществуват ли те, тези предполагаеми „нови лица в политиката“ от които имаме нужда? Ние срещаме ли и общуваме ли с такива личности във всекидневния ни живот? Даваме ли им шанс да се почувстват значими и можещи или ги „задушаваме“ като предпочитаме да уважаваме незаслужилите? Или разчитаме, че мажоритарната система ще ги извади „на светло“, и изведнъж обществото ще се промени? Как да разчитаме на промяна, когато ние сме същите, ние сме тези, които уважават абсурда- под един или друг начин?

            Най- важно е да се оцени истината,че изборната система трябва да е продукт на обществените интереси, а не обратното. За мен, отново ще го изтъкна, една промяна на изборните правила няма да промени нациятаДори напротив, както говорих по-горе, това решение може да задълбочи проблема, да го обогати с една нелигитимност (произтичаща от мажоритарния вот), с едно разделяне.

 

            Б/ Другите предложения за промяна на изборната система (и чрез тази промяна за „разбиване“ на съществуващия политически моделвключват и искането за въвеждане на задължително гласуване. Аргументът е, че с задължително гласуване ще се омаловажи ролята на купените гласове от малцинствата (а и не само). Теорията звучи приемливо, но каква е реалността в момента (август 2013г)- близо 40 процента от гласоподавателите не виждат алтернатива на статуквото. Какви резултати ще се получат, когато дори незаинтересованите от политикатрябва да гласуват, защото такъв е законът?

            Но стига с риторичните въпроси- когато огромна част от гласоподавателите няма явно изразена политическа култура, за която изборите и техният резултат не значат нищо, то тогава системата не може да се оправи с налагане на задължителното гласуване. И тук е парадоксът-  със сигурност ще се увеличи заинтересоваността  на голяма част от населението към изборния процес, но трайно незаинтересованите (ако мога да ги нарека така), за които не се знае колко са, отново ще имат повод да продадат гласа си.

 

            В/ Електронното гласуване е едно от малкото консенсусни точки; но честността и легитмността на процеса на електронно гласуване също е въпрос, който трябва да бъде внимателно разгледан и по него да се постигне консенсус- най-малкото защото  съществуват достатъчно съмнения за нарушения при съставянето на протоколи и при сегашния, обикновения начин за обобщаване на реултатите на изборите. Явно е, че когато има желание за злоупотреба, ще има и начин за извършване. Преди да се приеме такъв начин за гласуване и на него да разчитат български гласоподаватели за упражняване на законното си право за вот, трябва да се изчистят всички възможности за злоупотреба, всички „вратички“ да се затворят. Иначе при една масова употреба ще се накърни легитимността на избора. 

 

            Г/ Въвеждането на образователен ценз би трябвало (както ни убеждават) да доведе до избирането на по-добри управници и до едно по-добро управление, защото допуснатите до избори ще имат по- добра възможност да оценяват кандидатите за представителство . Освен, че ще е феномен да се въведе такъв ценз в нашето време и по нашите географски ширини (простете за баналния пример, но помислете за постулатите, зад които стои ЕС), самият акт ще е антидемократичен и несправедлив. Отново ще се създаде парадокс и резултатът ще е загуба на легитимност- всички ще плащат данъци, но само част от обществото ще избира управниците. За мен е недобро решение на проблемите на страната; дори споменаването на такава мярка е израз на подценяване на възможностите на нацията, цялата, а не част от нея, за промяна към по-добро.

 

            Д/ За намаляването на държавните субсидии за партии също се споменава често. Намаляване и/или индексиране на тези субсидии (“връзването“ им например с процент от средната заплата, или с бюджета, или с БВПспоред мен е нужно. Така тези субсидии ще са функция на икономическата ситуация в страната, на доходите в обществото, а не контстантна величина.

            За мен преди това е много важно да се постигне консенсус и върху въпроса за субсидирането на извънпарламентарните групи- една от целите на тези субсидии е и да насърчава развитието на нови политически проекти. В идеалния случай тези проекти, ако са с подходящи цели, имат възможността, с помощта на държавата под формата на субсидии, да подобряват своята програма; да търсят повече членове; да разпространяват идеите си чрез установени практики в медиите, да придобиват заслужено влияние. Ако от тези нови групи се разчита да дойде промяната, то това спонсориране е и ще бъде изключително важно за българската демокрация- в идеалния случай.  А строг контрол върху употребяването на тези средства винаги е актуален.          

            Идва ред и на съвсем логичният въпрос- а какво следва да се направи, когато е явно, че е нужна промяна на гражданското общество в България, а не на съществуващата изборна система? Кои са дългосрочните решения?

            Ако се търси отговор на въпроса „как да променим политическата система и да разбием статуквото?“ (въпрос, който социолозите не задават в изследванията си), първо трябва да се „разбие“ мита, че реформата трябва да започне от изборните правила (едно краткосрочно и, както аз разбирам, грешно решение). Смяна на изборната система няма да промени настроенията сред нацията, нейния морал и светоглед, нейната народопсихология и мислене, а само ще застраши крехката легитимност на представителите ни.

            И най-важно, смяна на изборната система няма да промени съставната и най-важна единица на обществото- личността.

            Нужно е едно израстване на нацията, едно „отглеждане“ на гражданска култура и засилване на гражданския морал (civic virtues), ако искате-  едно ново Възраждане на българския дух. Разбира се и една промяна на мисленето и усещанията на нас, българите. Осъзнаването на истината, че животите им и управлението на страната в частност (защото това е акцента на тази статиязависят само и единствено от нас, е голяма сила, сила която може да бъде използвана за добро. И тук няма как да има разделения млади- стари; богати- бедни; образовани- необразовани; столица- провинция и така нататък. Този дух на предприемчивост и промяна няма как да бъде ограничен в някакви изуствено създадени категории.

            Тази промяна може и да стане постепенно, но е възможно и всеки да допринесе за нейното по-бързо развитие- чрез личностно израстване, чрез политическа заинтересованост и порив към образованиеа не чрез загуба на легитимност и образователни или други цензове.

            Време е и за държавна намеса, за една обширна реформа на българското държавно образование. Мотивацията на ученици и учители трябва да се засили по всякакъв начин.  На първо време самата важност на образованието за бъдещето на страната трябва да се оцени и да има консенсус в обществото, че образованието, науката, културата, изкуството трябва да са приоритет на държавата и бюджета, без значение коя група е на власт и каква е икономическата обстановка.

            В крайна сметка, образованието и науката, наред и с културата, определят нашето икономическо развитие- какво ще е качеството на работната ръка; в какви икономически сфери ще работи българският бизнес; какъв туристически поток ще влиза в България и така нататък и така нататък. Образованието директно влияе и върху качеството на управление. Освен че крепи нацията заедно чрез изтъкване на културните и исторически връзки, води и до по-добър живот и по-добри решения, включително и в обществената сфера. Образованието ни дава възможността ние да решим какви искаме да бъдем, като нация и като личности, в следващите години.

            Оптимистично погледнато, българската нация е доказала че има огромен потенциал за оцеляване, адаптиране и развитие- противопоставяне на културна асимилация, демографски сривове, национални катастрофи, световни войни и европейски сътресения, масова емиграция. Но за мен е истина и твърдението, че действия трябва да бъдат предприети сега. Сега, за да можем след 20 години да оценим резултата им.

             Промяна, а не разделение, е нужна в момента. Промяната означава Просвещение. Промяната започва от теб!

    

            Това е моето мнение. А какво е твоето?

 

                                                                                                                                 Добри на 2.9.2013

                                                                                                                    




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. krumbelosvet - Четох с интерес до мисълта ви, че трябва да се променим?!?
16.11.2016 17:57
А кой народ се е променил така? Янките си избираха Буши и Клинти, и пак щяха да изберат Клинт, ако някой от ФБР не жертва хляба и май живота си. Е, избраха Тръмп. Милярдер. Голяма промяна. Французите избраха Оланд. Голяма личност, експертиза и т.н. и любовница по време на чума. Да се чудиш на тая жена на вкуса. Моята има по-добър вкус... Виж, Берлускони престаря и падна, но там избират и Чичолини... Не смея да кажа коя система до сега е била най-добра. Това дето го казва Чърчил, че не е измислено по-добро от ТЯХНАТА демокрация, го е казал един НАСЛЕДСТВЕН ЛОРД и богаташ, който е трябвало да бъде разстрелян още за турската авантюра през Първата Световна Война, коствала ЖИВОТА на десетки хиляди британци...
И накрая, слячайно ли беше, че компетентните мнения на автора и такива като него НЕ СТИГНАХА ДО НАРОДА, както достигнаха идиотизмите на "сценаристите"? От трите партии, които ще останат при "мажоритарен" вот, ще печели тая комбинация, която е подкрепена от ВЪНШНИЯ ГОСПОДАР. кОЕТО ЯВНО Е ЦЕЛТА.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: baidobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18360
Постинги: 34
Коментари: 26
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031