Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2016 16:48 - 18те "опорни точки" на българския оптимист (23.02.2015)
Автор: baidobri Категория: Новини   
Прочетен: 544 Коментари: 2 Гласове:
0



 Богатата българска история може да “предложи” не само песиместични примери, но и немалко оптимистични събития и тенденции. Макар и субективно представени, много от долуизброените неща ни се струват поне интуитивно реалистични и по-скоро позитивни.

Не сте съгласни с моето мнение и избор? Очаквам Вашият коментар в блога или на имейла от описанието. С удоволствие ще отговоря на всяко мнение.

 

  1. Българската нация разполага с изключителна история, изпълнена с примери за гордост, особено в духовен план- началото на славянската култура през 9ти век е неразривно свързано с Първата българска държава.

  2. Българската средновековна държава е една от първите устойчиви политически формирования след разпадането на Римската империя. Името “България” исторически се споменава поне от 632 година сл. Хр. Името на държавата остава непроменено вече 14 века- една устойчивост която няма аналог в Европа.

  3. Това ви дава перспектива за какъв държавнически хоризонт говорим и с каква народностна жилавост може да се гордеем и, защо не, да приемем за едно основно предимство.

  4. Българската средновековна държава запазва независимостта си от културния и военен хегемон Византия цели 350 години.

  5. В това време, българската държава става първото славянско “царство” – кесарство, цезарство, империя- през 10 век. Това е 4 века преди сръбското царство на Стефан Душан от 14 век и 600 години преди царството на Иван Грозни. Преди да сме русофили/американофили/франкофили/англофили и тн и тн сме българи, а за точно това славно наследство не се говори. Защо? Нихилизма е вреден дори на битово ниво, какво остава да кажем за нихилизма на интелигенцията...

  6. В този процес, славянобългарската държава създава уникална творческа християнска култура, която е пръв достоен славянски партньор на византийския културен ортодосален модел- виж цивилизациите на влиятелния историк Арнълд Тойнби.

  7. Българската култура и традиции започват да се оформят в средата на 9ти век (тоест е на повече от 1100 години), време в което повечето от Европа е разделена на феодален принцип и, ако трябва да сравняваме несравнимото, не съществуват понятия като франкска, саксонска, германска, иберийска християнска независима културна традиция/ писменост.

  8. Българската държава е на уникален цивилизационен кръстопът- центъра на Балканите което, освен като негатив може да се приеме и като невероятна възможност. Една силна общност, населяваща кръстопътя на Евразия, винаги ще има стратегическо геополитическо значение и влияние. Българската история на 20 век е достатъчен пример за това; за тези, които ще кажат че точно нашата модерна история е “песиместичен” пример, да, така е; това обаче не означава че бъдещето непременно ще е негативно- детерминизъм в историята няма...

  9. Българската нация има едно невероятно “вродено” качество- демократични и егалитарни традиции- които най-вероятно се коренят в историческата епоха на османското завоевание и имат и позитивни страни, както е видно от възрожденския и следосвобожденски период (по Хаджийски) . Отново- една възможност и предимство пред редица нации.

  10. Българската дребнособственическа традиция, само укрепена от разпадането на феодалните владения след Освобождението, също е много ценен икономически актив. Само негативна ли еснафската трудолюбивост, пестеливост, изобретателност? Един риторичен въпрос- какво толкова морално недопустимо има във вицовете за хитрите габровци или приказките за Хитър Петър? Отговор- нищо, напротив, те показват изобретателност, сила на духа, предприемачество, устойчивост, амбиция...

  11. Българското Възраждане е един много добър пример за духовното, културно, материално замогване на една общност, водена от мотивиран и творчески елит (по дефинициите на Тойнби).

  12. Следва от това- формирането на национално общност през 19ти век- този обединителен процес който надмогва регионалните различия, дори междуселските разделения – е едно истинско чудо, което до голяма степен гарантира независимостта и присъствието ни като общност на тази територия. Достатъчно важен факт предвид сегашните процеси на глобализация.

  13. Този пример показва силата на българската култура и нация и позитивното влияние на просвещенските идеали, съчетани с огромните усилия на една народност да се “преоткрие” чрез образование, култура, религия, традиции...

  14. Българската възрожденска традиция е неразривно свързана с европейската цивилизация- виж опорните точки на песимиста в блога. Това като е казано, богатата българската култура и традиции трябва и имат шанса да поддържат идентичността на нацията в един променящ се свят.

  15. Тоталитарното и авторитарно минало на нацията показва, в дългосрочен план, несъстоятелността на политическо управление чрез концентриране на властта и икономически експлоатация чрез държавните институции. Още един добър исторически урок, който ни показва нуждата от политически консенсус и управленски компромиси, комбинирани и направлявани от критична маса български гласоподаватели.

  16. Следва от това, българската история показва многообразните идеологическите разделения на обществото- нещо нормално за една европейска страна- които не са непременно негативни. Вижте например броят на партиите на нашите НС от 1990 година насам. Електоралната система само отразява тези исторически разделения в обществото и чрез легитимността на пропорционалното представителство предлага един от малкото интуитивно възможни резултати- българската нация и нейният инструмент българската държава се управлява чрез коалиции, дори може да се каже с (рядко признаван) консенсус по повечето въпроси. Дали резултата от тези коалиции са положителни или не, това е друг въпрос. Гореизброените “алтернативи” всъщност се оказаха неуспешни.

  17. Строго структурно погледнато- парламентарното ни, а не президентско, минало е важно преизмущество и сега и може да ограничава авторитарнтите тенденции на елита- едно важно предимство пред много източноеропейски и средноазиатски страни със сходен опит. Едва ли са много българските граждани, които биха предпочели да имат политическата система и права на гражданите на Беларус, Азербайджан, Босна, Русия, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан и прочие.

  18. И накрая, българската история може да се разглежда като серия от неуспешни експерименти след 1919 година, но самият социален опит от тези експерименти е също ценен, дори като урок за бъдещите поколения. Общността е исторически “жива”, остава да се се направи синтеза, обобщението и осмислянето на историческия опит.

 

Добри




Гласувай:
1
1


Вълнообразно


1. krumbelosvet - Чудесно. Има нужда да се напомнят тия неща.
10.08.2016 16:52
Но, по капризите на географията и историята, не сме запазили голяма държава. Така нашата славна история и нашият потенциал, известен на големите страни, се обръщат против нас. Никоя сила не иска да има работа с още една друга сила. Само примерите след Освобождението са достатъчни. Големите правят всичко, за да не станем големи и ние. И в момента не ни дават възможност да се консолидираме. Имаме шансове от областта на чудесата. Но аз вярвам в чудеса. Правили сме ги и, дай Боже, пак да ги правим.
цитирай
2. krumbelosvet - 275 прочита за 8 месеца.
28.01 17:47
Един глас против (положителния е от мен сега). Става ли това без МОДЕРАЦИЯ?
А постът е за най-важното в момента - напредналите опити да бъдем унищожени по всякакви начини, и чрез ОЧЕРНЯНЕ, не на последно място.
Ама авторът си е крив. Чак сега забелязах, че върху правилното ЧИЧО САМ е написал престъпното ДЯДО ИВАН. Нека му тогава!!! А моят последен пост е "Голи факти - кои са нашите ГОСПОДАРИ". И аз се радвам на модерация. Демокрация без модерация, е като секс без презерватив.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: baidobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18360
Постинги: 34
Коментари: 26
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031