Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2016 17:03 - Българското чудо- минало, настояще и... бъдеще? --пета част--- (19.03.2014)
Автор: baidobri Категория: История   
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.06.2016 17:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ... Лесно забележим е и факта, че ранната българска интелигенция е съставена от килийни и класни учители, които по съвместимост са писатели, поети, драматурзи, лекари и аптекари, политици, общественици, революционери. Едни истински ренесансови фигури, от нашата модерна гледна точка. И нещо повече, първите “народни будители” са произлезли от преобладаващо земеделски и търговски общности и са надмогнали елинофилството и гръцката, сръбска, турска, руска пропаганда по българските земи, за да изградят българската идентичност- един достоен за възхищение факт. Повечето от тях са получили образованието си от килийни училища, “елино- български” класни училища, гръцки “гимназии” и “лицеи”, турски “академии”, но са запазили своето българско самосъзнание и са спомогнали за засилилването на национал- просветителският процес на Възраждането като са се реазлизирали професионално като учители, общественици, журналисти и редактори на образователни списания, дарители. Целият им живот обаче е бил до голяма степен посветен на духовното израстване на току-що оформилата се българска нация. Няколко достойни примера ще бъдат представени накратко, в хронологичен ред:

 

  1. д-р Петър Берон1 (1795-1871) e известен като автора на първия български учебник- “Рибният буквар” от 1824 година. Нещо повече, получил сериозно образование в Германия, д-р Берон е изключително уважаван лекар и учен от европейска величина, преподавател в Сорбоната. Достигнал една преклонна възраст за времето си, Петър Берон завещава повечето от имота си на българската община в Котел, а също така осигурява и българската гимназия в Одрин.

  2. Стоян Чомаков (1819-1893) получава образованието си в редица гръцки просветни институции. Следва медицина в Италия и специализира във Франция. Въпреки това избира да се върне в Пловдив през 1848 година и в следващите години се включва активно в градския обществен живот като лекар, аптекар, учител. В годините след 1860 година е активен участник в борбата за църковна независимост и национално образование.

  3. Д-р Иван Богоров2 (1820-1892) е роден в Карлово и получава образованието си в редица гръцки образователни институции, но избира след завършването си да “учителства” в редица български градове. След получаване на висшето си образование в Германия и Франция, д-р Богоров се завръща на Балканите и продължава да работи за образователното възраждане на българския народ. Занимава се с издателска дейност, журнализъм, медицина. Осъзнал нуждата от самостоятелна и осъвременена българска книжовна норма като основа на българската идентичност, д-р Богоров цял живот се бори за чистотата на българския език с което и остава известне в народната памет.

  4. Христо Г. Данов 3(1828-1911) е учител и книжовник от Клисура, кмет на Пловдив. Той е и родоначалник на българското книгоиздаване и неговата роля в националното пробуждане на Възраждането е огромна. Сам работил като учител в началото на кариерата си, Христо Данов явно е осъзнал нуждата на новите български училища (и на нацията) от качествени и масови учебници, карти, пособия, вестници и списания и така нататък. Кумулативния процес, започнал от Пайсий и неговата кратка “История”, става неудържим именно заради дългогодишните усилия на народните будители, част от които изброяваме и тук.

  5. Марин Дринов 4(1838- 1906) e български историк и филолог, първи председател на Българското книжовно дружество (сега БАН). Макар и преподавател в Русия, неговия изследователски интерес е насочен изключително върху проблемите на българската нация. Активен участник е във временната руска администратиция след Санстефанския договор, работи и върху съставяето на Търновската конституция.

 

Какво е общото между тези примери? Как постигат тези личности тези успехи в една изостанала от “Европа” бивша турска провинция? Разбираме ли техния опит и завет и неговата важност?

Именно тези “ренесансови” фигури са основата на второто и третото поколение българска интелигенция. Именно те, създават изначалните институции на нацията, неща които сега приемаме за даденост. Именно те “подготвят почвата” за разгръщането на масовото национално просвещение; за подготвянето на кадрите които ще положат основата на българското образование (без местен прототип и предшественик- дори примерите от Средновековието са далечни), на независимата българска църква, на националната революция и освобождение, на “българското чудо”. Дори може опростено да се каже че точно те формират българската нация чрез борбите за национално и независимо светско образование, за самостоятелна българска Екзархия, за политическа автономия. Тяхното дело дават шанс на следващите поколения да натрупат увереност за нови и нови успехи, и така до Дойран 1917 година; да реализират потенциала на нацията чрез образование в чужбина и всеотдайна работа за Отечеството. Успехите ги изброихме, и ако не горди, трябва поне да ги познаваме. Защо?

Без да бъдем цинични можем да кажем, че “духът на епохата” на Възраждането може да се обобщи и е виден от житейската история на успелите българи. Мнозина то тях избират да завещаят голяма част от своят имот и капитал за нуждите на българската държава и нация. Най-често даренията са в подкрепа и за създаване на научни, образователни и религиозни институции, които ще дадат облик и ще укрепят именно първоизточника и на управлението, и на културата, и на икономиката- образованието и социалния капитал на нацията. Представяме няколко (не?)известни примера накратко.

Братята Евлоги5 (1819-1897) и Христо (1824-1872) Георгиеви са най- известните дарители от епохата. Успешни търговци, живели в Румъния през по-голямата част от живота си, даряват като завещание пари за строителство на ректорат и огромен парцел земя (!) за построяването на “Висше училище”, сегашния Софийски университет, в столицата на княжество България. Университета започва работа в 1888 година. Общото сумата е около 7 милиона тогавашни български лева. Евлоги Георгиев дарява и за църкви, училища, сгради на Екзархията; личност с големи възможности, той предпочита общото благо пред семейното, това си личи и от завещанието му:

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно...”

Стойността на дарението за СУ в днешни български левове е НАД 190 милиона лева...

Търговецът и предприемач хаджи Ненчо Палавеев- Благодетеля (1859-1933) завещава всичко което има на родната Копривщица- за благоустрояване и образование; за религиозните постройки в градеца; за паметника на загиналите в Априлското въстание от 1876 година; за подпомагане на други градчета в Средногорието; за паметници на българските революционери и така нататък и така нататък.

Търговецът и предприемач Димитър Ценов6 (1852- 1932) след смъртта си завещава цялото си имещество- над 5 милиона златни български лева (!)- за построяването нависше стопанско училище в родния крайдунавски Свищов- сегашната Стопанска академия “Димитър Ценов”. Неговата мотивация?

Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал..." И каква е тази скромна лепта- тези 5 млн златни лева в момента се равняват на покупателната способност на 130 милиона днешни лева ...

Приятелите Васил Априлов7 (1789-1847) и Николай Палаузов8 (1819-1899), родом от Габрово, но със сериозен търговски опит и връзки във Влахия и Руската империя, са главните “двигатели” зад основаването през 1835 година на първото българско взаимно училище в Османската империя, така наречената “Априловска гимназия” в Габрово. Огромна организационна работа е свършена и откъм осигуряването на материали и обучаването на учители. И двамата подкрепят българската пропаганда пред руските власти; съдействат за стипендии за млади българи; превеждат книги и запознават руската общественост с българският народ. До смъртта си, Априлов и Палаузов, наред с много други български първенци, отделят от годишния си доход до 4000 турски лири, една огромна сума за 40-те години на XIX век, за българското училище в Габрово.

Какво мотивира тези българи, тези едва замогнали се личности, идващи от един сравнително беден и неразвит регион на “Европа”- Балканите? Примера на Васил Априлов не е никак случаен- той спира да се гърчее и започва да работи за нацията след като прочита историята на Юрий Венелин9 “Древните и настоящи българи” от 1829 година. Тоест, логиката е ясна- образованието води до просвещение, което води до прогрес. Замислете се върху това.

Едно е ясно- връзката между просвещението и прогреса на отечеството е видна за успелите българи през XIX век, за интелектуалния елит на Възраждането, а и за българската държава след 1878 година. Повсеместното дарителство е само резултат на настроенията сред интелигенцията и елита. Този светоглед, резултат на Възраждането, и свързаните с него деяния е/са видим/и навсякъде в историята на тази епоха, в която просвещението е и “начин”, и цел, и идеал; една метаценност която има влияние във всички обществени сфери: “най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ(Иван Евстатиев Гешов). Замислете се и за светогледа на тези хора и контекста на техния живот- какво те са направили, в какви условия са се родили, живяли и умряли, какво са завещали, за да можем ние да сме тук, за да можем да четем и пишем на български и да се наричаме българи. 

Кой от нашите съвременици има тази нагласа и светоглед, че да дари една огромна част от парите си за образователни, научни или дори религиозни цели? Изводите и паралелите с настоящето, ако въобще може да бъдат забелязани такива, ги оставяме на вас...

Кумулативният, еволюционен процес процес на образование → развитие → образование ще става все по- виден в следващите параграфи. Нека да погледнем няколко примера от “второто поколение” на българската национална интелигенция10, които участват в обществения живот на Третата българска държава и с опита и образованието си допринасят за “българското чудо”.

 

2. Интелектуалният елит на нова България и неговите постижения. “Строителите”

 


ДОБРИ

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

 

(Какво води до успеха или залеза на обществата? С удоволствие ще чуем Вашите мнения и критики за статията. Просвещението почва с критична мисъл и лично мнение по важните теми. Какво е то?)

 

7. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2

8. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2

9 . http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2

10.  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2

11. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

12. Спектърът ще е достатъчно широк- и в различни професии; и с различни убеждения и политически пристрастия. Както споменахме и преди- познаване, но и критичен поглед към историята и историческите фигури и събития, е винаги полезно. Всички представени исторически личности имат своите грешки, политически зависимости и недостатъци, както всеки един от нас. Тяхното дело обаче остава.

 



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: baidobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 35903
Постинги: 42
Коментари: 36
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031