Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2016 20:56 - Българското чудо- минало, настояще и... бъдеще? --втора част--- (15.11.2013)
Автор: baidobri Категория: История   
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Преди да представим нашия анализ на т.нар „българско чудо“ от 1878-1912 година е полезно да разгледаме и състоянието на българския народ преди толкова важното за формирането на нацията Възраждане.

След попадането на България под османско владичество през 1396 (или 1422) година2редица фактори влияят негативно върху развитието и оцеляването на една от най-големите народности на Балканите. Опустошенията на 40 години почти непрестанни войни (1355-1396) за завоюване на българските земи и чуждото властване обричат българската народност на малобройност и разпокъсаност. Чуждото владичество също така води до демографски размествания, до асимилация и емиграция (най-често на север от Дунав) на българското балканско население.

Нещо повече, загубата на държавност и църква също се отразява негативно върху развитието на българската общност; избиването, разселването, асимилацията и обезличаването на административния, военен и интелектуален елит3 на българите оставя огромната маса земеделци и занаятчии без лидери, без водачи в трудните време на чуждо господство. Духовното водачество на всички източноправославни християни преминава в гръцката Цариградска патриаршия, което води до заличаване на етническите различия в огромния източноправославен „рум миллет“. Накратко, българската общност загубва основните „ориентири“ на своето съществуване- институции, елит и дори чувството за принадлежност към дадена етническа група. Едно от малкото останали „наследства“ на първите две български държави на Балканите обаче продължава да съществува и да се развива- старобългарският език и множеството му нови форми.

Въпреки това, загубата на държавност и местна църква довежда и до западането на образованието, науките и търговията. От люлка на предренесанса4, българските земи се превръщат за Европа в част от „Ориента“ - географско понятие обозначаващо „различния“, „другия“ (дори когато той е европеец и/или християнин като тях), който живее в „нецивилизована“ за западноевропейците обстановка. По този начин житието и битието на, например, българите- дължащо се и на историческото развитие- се свързва с нещо съвсем различно- с тяхната същност, с техния дух и народопсихология. Тази представа, това имагинерно деление между „нас“ и „тях“ е все още реалност за много европейци5, една грешноразбрана и вредна реалност.

От икономическа гледна точка, българите остават дребни собственици- свободни и феодално закрепостени селяни- животновъди земеделци, занаятчии и малка прослойка полуобразовани църковни служители от нисък ранг. Модерните капиталистически отношения трудно навлизат в българските земи поради ред причини. Местни първенци като прекупвачи, едри производители на текстил, едри търговци, предприемачи, банкери трудно почти не се срещат преди началото на XVIII век.

Най-показателен за икономическото и социално развитие на българите преди Възраждането (един тристагодишен период) е съотношението между градското и селското население- дори и след Възраждането, и малко преди Освобождението, 85% процента от българите живеят в селата като този процент показва слабостта на българските градове като образователно-културни, социални, икономически и политически центрове на нацията.

Западането на Османската империя е необратимо след обсадата на Виена през 1683 година и Карловацкият договор от 1699 година отново връща османските граници до българските земи. В следващите деситилетия упадъка на централната власт и икономическия застой превръщат Османската държава от една от най-могъщите държави в Европа в „болния човек“ на контитента. Неспособността на имперския център- по ред причини- да контролира дори вътрешността на империята, т.нар. Румелия, води със себе си появяването на автономни феодални управления(“кърджалийство“), и до загуба на легитимност. Балканските народи виждат в това отслабване шанс за самостоятелно развитие, за отделяне от империята6. През този период, края на XVIII и началото на XIX век, започва и българското Възраждане, в контекста на националноосвободителните движения на Балканите.

Освобождението на България и създаването на Санстефанска България (макар и до голяма степен факт заради имперската политика на Русия на Балканите) е логичният изход на националоосвободителните борби на формираната българска нация. Въпреки Освобождението, след Берлинския договор от 1878 година земите, населени от българи- екзархисти т.е самоопределящи се като българи, са разделени на пет части7. Нещо повече, българската независимост е застрашена от борбата между Австро-Унгарската и Руската империи за надмощие на Балканите.

Това е състоянието на зараждащата се българска нация8 в началото и „средата“ на Възраждането- от края на XVIII век до 1878 година. Къде е България и нейният народ в края на Възраждането- повече от сто и петдесет години след началото, в 1919 година?

Макар че българската държава (политици, дипломати, администратори, армияв крайна сметка не успя да сбъдне националния идеал на българското Възраждане, четиридесетгодишния прогрес- от описаната по-горе картина до следващите примери, е изумителен.

Едно, макар и малко, доказателство за този прогрес са успехите на българската армия след 1912 година. Защото, погледнат по един наистина опростен начин, успеха на българската армия (и на българската държава ) е успех на българската нация, която формира и придава смисъл и на двете институции. Нека за момент да разгледаме периода 1912-1918 година, периода на войните за национално обединение.

Какво значение имат за нас тези войни, един исторически момент от преди вече повече от сто години? За нас е сигурно, че тези войни са част от нас: не само от нашата обща история, като нация, а и от личната, от родовата. Едва ли има съвременен българин на когото войните 1912-1918 да не са оказали влияние по един или друг начин. Може би ще попитате защо? Следните данни показват, че няма съвременен българин, който да не е наследник на български войник от периода.

България 15"-18" година

Население 4 800 000

Действаща армия 870 000

(близо 20% от насeлението)9

И тук е повода за една истинска национална гордост, за поне едно замисляне всеки ден. Щом нашите предци създават и участват в тази българска армия, какво трябва да е нашето отношение към такива събития като войните за национално обединение? Какво значение имат българските победи отпреди години? Отново, какво значение има историята?

Защо припомняме такива факти? Защото ние сме наследници на българските войници- земеделци, занаятчии- еснафлии, работници, интелектуалци- които победиха за няколко месеца 25 милионна империя с 3 млн. кв. км площ; които при Дойран през 1917 година10 (няма и един век!се сражаваха и победиха при сътношение на силите в личен състав поне 1:3 армиите на най-големите колониални империи в историята на човечеството- Британската и Френската. Това го постига армията на една бивша турска провинция след само 35 години самостоятелно политическо развитие и въпреки негативните последици на 482 години чуждо владичество. Какво мислите сега за нашите възможности, сега- през 2013 година? А какво мислите за себе си и за живота си? Готови ли сте да го промените?

България излиза от Възраждането през 1919г. в Ньой, със счупването на една химикалка. Българските политици и военни в крайна сметка не успяха да "освободят брата роб" и да постигнат националния идеал на Възраждането след 4тири поредни войни в период от 30 години11. Означава ли това, че жертвата на всички наши предци е ненужна? Означава ли това, че техния идеал и тяхната житейска борба е без значение сега? Както писахме и по-горе, време е като нация да разберем и осмислим историята си и без отричане да се поучим от нея. Как? Една стъпка в правилната посока е и осмислянето на българското „чудо“ след Освобождението.

Нека бъдем по-достойни за нашите предци- всеки ден, по малко. Защото промяната почва от нас, промяната почва от теб. Защото, както ще се опитаме да докажем в тази статия, промяната почва с Просвещението.

СЛЕДВА
 ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

 
Добри и екипа на Българско Просвещение

 

1Тази статия не си поставя за цел дискутирането на причините за завоеванието, а само на неговите последствия. Общи оценки също е трудно да бъдат дадени.

2За алтернативно (но не по-малко интересно) тълкуване на историята виж това обобщение-http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_II_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD.

3Сред книжовниците с нелека съдба след османскоо завоевание са Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Киприян. За Търновската книжовна школа и съдбата на нейните представители вижhttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0.

4За стенописите на Боянската църква вижhttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0.

5Тази представа не е присъща само на т.нар. „западноевропейци“. Тя е присъща и на мнозина от нас, поне в тези ситуации в които се усъмняваме в нашите способности, или в способностите на нашите сънародници. Това е само едно обяснение за феномена на вродения ни песимизъм.

6И най- вече елитите на бъдещите Сърбия, Гърция и Румъния, които използват сравнителната отдалеченост на тези страни от Константинопол за придобиване на автономия, често и чрез външна намеса- началото на XIX век.

7Границите на Българската екзархия, след 1870 година разширени в Македония и Беломорието с допитвания (!)http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F. Те могат да бъдат разгледани и в модерен контекст- спора за съществуването на македонска народност през XIX век.

8Ако можем да говорим за нации (а не православните християни, които говорят на славяно/новобългарски език с множество наречия ) преди 1789 година, защото може да се каже че именно Възраждането „създава“ българската нация като установява, отново чрез интелигенцията, общи: литературна езикова норма , история, исторически пантеон, култура(П.Р. Славейков и българските поговорки, братя Миладинови), национални празници (Екзархията), територия вкл. В очите на чуждите пътешественици от XV до XX) и национален идеал (от Г.С. Раковски през Караджата, Хаджи Димитър, Левски, Ботев, Стамболов, Бенковски и Каблешков и още безброй други) на тези популации. Значението на историята на Паисий отново няма как да бъде подценена.

9От Уикипедия. Като съотношение население/въоръжени сили България превъзхожда значително съюзниците си от Централните сили- Германската, Австро- Унгарската и Османската империи, държави с огромни ресурси.

10. Накратко-http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F.

11. Както споменахме и по-рано, статията не оправдава крайния национализъм и милитаризъм, както и не опрадава войната като средство за решаване на исторически проблеми през XXI век. Въпреки това, примерите илюстрират настроението, духа на епохата и са свиделество за състоянието на нацията: от обикновения земеделец- войник (виж произведенията на Йордан Йовков) до генералите и политицитеПобедите на армията са просто израз на възрожденската вяра в националния идеал, на възрожденския ентисуазъм и непомрачен оптимизъм- за добро или лошо. Не повече, не по-малко. И, отново, това е само един от многото примери от епохата на „българското чудо“ от началото на миналия век.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: baidobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 24476
Постинги: 38
Коментари: 30
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031